Къде си, тишина, така необходима,
сега си нужна и незаменима,
когато вън е всичко побесняло
и не дава мир на мойто тяло.
Сега твойто име шепне моят сън,
защото силен е дъждът навън
и цяла нощ навярно ще вали.
Сега в шума за теб се сещам,
а преди не исках да те срещам,
защото носиш само болна самота
и полазва всичко тиха глухота.
От теб преди със думи съм се пазил ...