Nov 21, 2008, 2:45 PM

Тишина

  Poetry
924 0 4
Къде си, тишина, така необходима,
сега си нужна и незаменима,
когато вън е всичко побесняло
и не дава мир на мойто тяло.

Сега твойто име шепне моят сън,
защото силен е дъждът навън
и цяла нощ навярно ще вали.

Сега в шума за теб се сещам,
а преди не исках да те срещам,
защото носиш само болна самота
и полазва всичко тиха глухота.

От теб преди със думи съм се пазил
и смях в покоите ти неведнъж е газил,
но моля те сега да ми простиш.

Ах, как силно искам тишина,
шумът да беше просто светлина,
за да не мога да го чувам,
а тишината отново да сънувам.
Не бъди към мен така студена,
нощ е - тя за теб е отредена.

Не искам вече да те търся!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз не обичам тъжните дъждовни нощи...
  • Не бъди към мен така студена,
    нощ е - тя за теб е отредена.

    Не искам вече да те търся!

    Познато... и поздравления за красивите стихове!
  • колко много допирни точки има между твоите и моите стихове
  • Много силен стих , Теди!
    Но и тъжен!
    Прегръдка!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...