То, времето…
Стъпка по стъпка, по палец, по дъх
сливаш в окръжности тази реалност.
Дълго пропадахме, търсехме връх...
Смешно ми стана - баналност.
Тъжно, по-тъжно, брутално дори
стъпквахме зъзнещо своята прежност.
Някой, там някъде, нещо створи,
тръпнеше сам в безнадеждност.
Капка по капка, по мисъл, по стих
облакът-време дъждовно отлитна.
Ти ми доказваше, аз си спестих
празната злост, монолитна.
Тихо, по-тихо, в мечти, шепнешком
в нас водопадите страстни заспаха.
Срещнаха с грохот деня-вълнолом,
в отлив десници вкопаха.
Дума по дума, по клепка, по зов
нещо в сърцата отровени стана.
Може с годините, тази любов
смигна беззъбо засмяна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Ханджиева Всички права запазени
