На друга планета след Края
седи с неподострен молив
човек, развалил обичая
да гледа през стар обектив.
Пише и знае, че няма,
няма веч кой да чете...
Пише, да хвърли във яма
едно "Извинявай, дете,
че нямаше шанс да намразиш
нашето гнусно тангò,
в което целта бе да газиш,
да вадиш око за око.
Наникъде, даже трагично,
във Нищо остана да дреме
навикът наш иронично
в цигари да мерим и време."
попов.
© Александър Попов Всички права запазени