Oct 4, 2016, 7:50 AM

To whom it may concern:

  Poetry
493 0 1

На друга планета след Края
седи с неподострен молив
човек, развалил обичая
да гледа през стар обектив.

 

Пише и знае, че няма,

няма веч кой да чете...
Пише, да хвърли във яма
едно "Извинявай, дете,

 

че нямаше шанс да намразиш
нашето гнусно тангò,

в което целта бе да газиш,
да вадиш око за око.

Наникъде, даже трагично,
във Нищо остана да дреме
навикът наш иронично
в цигари да мерим и време."

 

 

попов.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Попов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...