22.01.2006 г., 22:48

ToBa cu Tu

1.1K 0 0
Здравей, мило мое момче!
К'во прайкаш?  Как си?
Надявам се добре,
щом си с нея сега ти.
Чух,че мсилиш,че още те обичам?
О,скъпи, жестоко си сгрешил,
сега вече, друг "миличък" наричам
и не ме интересува дали си се променил.
Не знам какво в тебе ме привлече,
не знам защо се влюбих аз,
знам само, че си ми безразличен вече,
хайде бягай при другата тогаз!
Такъв си ти - като бездомен
отхвърлят ли те бягаш ти далеч
и оставяш след себе си спомен,
който сякаш прорязва сърцето с меч.
Аз те отхвърлих и ти ме остави,
отиде при другата, нали?
Помисли си,че можеш да ме забравиш,
но не подозираше,че ще боли!
Боля ме много,а теб още те боли,
дори да не признаваш
знам,че още ме обичаш ти,
колкото и да се празвиш,че не ме познаваш.
И сега какво?Лъжеш себе си,и другата,и мен.
Казваш,че тя е за теб всичко,
но ще дойде ден,
в който тя ще си тръгне и ще разбие сърцето ти мъничко.
Но не си струва с теб да се занимавам,
ти си просто едно надуто момче
просто ще знам,че друг път преди да се влюбя ще внимавам,
за да не разбие някой глупак,като тебе моето сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моничка Захарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....