Точица страх, но ужасно голям
"точица страх, но ужасно голям"
Andromaha (Белла)
Не ме е страх да падам от високо
(дори да съм на осмото небе).
Не ме е страх да скачам и в дълбокото,
до кръв да жуля нежни колене.
По ръбчето житейско се разхождам,
свирепости гальовно укротявам.
Реша ли, сбъдвам всяка невъзможност,
дори да трябва вятър да надбягам.
Не ме е страх от огнени стихии,
с копривени венци челото кича.
В сърцето си разковничето крия -
в онази смела думичка "обичам".
Безстрашница (измислих си и име).
Преборвам се със всичко, с голи длани.
Но, знаеш ли... до ужас в мене скрил се е
единствено страхът от тебенямане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
