Точка
Точка.
Да я сложа ли, мамо?!
Поставям я.
Да, в края.
Защото ти...
Знаеше, че ще боли, нали?!
Само, че нищо.
Макар да треперят ръцете ми,
прерязах я онази връв.
На родовата памет.
Боли. Адски боли!
Нима не знаеше, мамо?
По ножицата останаха
само
ръждивите капки
кръв.
И ... сухи очи.
Не за туй съм мечтала,
нали?!
И с нея ще започна ...
отначало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
