29.11.2010 г., 0:07 ч.  

Точка на горене 

  Поезия » Любовна
1195 0 26

 

О, скъпа,

искам да прескоча този праг!

И да те грабна.

Вихър да сме... В моя впряг.

 

                                      За да вържеш

                                      топлината ми във дом,

                                      обуздай ти

                                      най-хвъркатия си кон!

 

Отключи сърцето си –

залостено за мен!

Аз вятър бях.

Но вече, тъй съм укротен...

 

                                      Той - шансът втори

                                      винаги един е!

                                      Животът е коварен -

                                      но ще отмине...

 

Душата ми

по тебе гасне, мила.

Уверен съм –

ти пак си ми простила.

 

                                     Кислородът ти

                                     на свършване е, знам!

                                     За да гориш...

                                     не стига да си сам!

 

Повярвай, скъпа

ще съм вечно твой!

И ще те чакам...

(след поредния завой).

 

                                      Тя - любовта е

                                      точка на горене...

                                      И разпиля се, мили,

                                      в земното въртене.

 

 




01.08.2010

Jullie

 

 

 

 

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??