Точка на горене
О, скъпа,
искам да прескоча този праг!
И да те грабна.
Вихър да сме... В моя впряг.
За да вържеш
топлината ми във дом,
обуздай ти
най-хвъркатия си кон!
Отключи сърцето си –
залостено за мен!
Аз вятър бях.
Но вече, тъй съм укротен...
Той - шансът втори
винаги един е!
Животът е коварен -
но ще отмине...
Душата ми
по тебе гасне, мила.
Уверен съм –
ти пак си ми простила.
Кислородът ти
на свършване е, знам!
За да гориш...
не стига да си сам!
Повярвай, скъпа
ще съм вечно твой!
И ще те чакам...
(след поредния завой).
Тя - любовта е
точка на горене...
И разпиля се, мили,
в земното въртене.
01.08.2010
Jullie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
