Може би в съня
осъден беше той
да броди през нощта -
без милост, без покой.
Може би кръстосал
бе зноя непрогледен
и той го бе докоснал -
от братята прострелян.
В любов се бе зарекъл
и беше я дарил -
на нея бе нарекъл.
И дълго бе скърбил...
Целунал бе веднъж
разплакани очи
във огнената ръж
под Божиите сълзи...
Под Божиите сълзи -
проливен, топъл дъжд...
Върви разплакан мъж...
Замислен, той мълчи...
Обичал бе веднъж
и втори път не би...
© Теодора Драгиева Всички права запазени