soulkeeper95 (Стефан Б)
7 12
16.10.2010 г., 17:12 ч.

Той... 

  Поезия » Друга
745 0 4

Една бе неговата воля,

една бе неговата мечта,

едно-единствено, но силно желание -

да бъде запомнен със своите дела.

Минаваха часове, минаваха дни,

изнизваха се седмици безброй,

а там, във старата къща,

край запаленото огнище,

гаснеше той...

 

По миналото свое,

замислен за вечността,

устремен във мрака,

той беше сляпа душа...

В моменти на слабост,

в моменти на мрак,

той не се предаваше

и се изправяше пак.

 

Но дойде и съдбовният ден -

коварната болест срази го,

И ето го сега - сам стои във мрака

и отново пише, весели ви.

Той не искаше нищо голямо,

не искаше злато, не искаше хляб.

Той искаше толкова малко,

а всъщност толкова много даде на Вас!

© Стефан Б Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??