Той...
Една бе неговата воля,
една бе неговата мечта,
едно-единствено, но силно желание -
да бъде запомнен със своите дела.
Минаваха часове, минаваха дни,
изнизваха се седмици безброй,
а там, във старата къща,
край запаленото огнище,
гаснеше той...
По миналото свое,
замислен за вечността,
устремен във мрака,
той беше сляпа душа...
В моменти на слабост,
в моменти на мрак,
той не се предаваше
и се изправяше пак.
Но дойде и съдбовният ден -
коварната болест срази го,
И ето го сега - сам стои във мрака
и отново пише, весели ви.
Той не искаше нищо голямо,
не искаше злато, не искаше хляб.
Той искаше толкова малко,
а всъщност толкова много даде на Вас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Б Всички права запазени
Пишеш много добре - Продължавай
