Кiara (Киара)
182 300
11.12.2008 г., 23:30 ч.

Той може да лети... вече 

  Поезия
644 0 6

Той може да лети...
Тя може да блести...

                                  вече.

 

 

Тя...
Следзалезно
на нощния манеж
изгрява.

Алена.
Порязва улиците.
И търси... губи
тишината си.
От там
познават се и двамата.
И много други.

 Там останаха.
Вградени като клетва.
(децата на децата ни)
И той е тих.

Пред зимата,

в която липсва.
С остатъка от себе си,
вятърът

 във шепи го

приспива.

 

Азазел, по сенките
пирува.
И  беше им. Предречен.
А аз ги търся.
(в себе си)
И двамата. И другите.
И тази грапавост,
полепнала
по думите
от трезвеност,
разбърквам във кафето си
след шест(и).
А ти къде си?! В цялото...
А аз коя съм?!
А той защо не е...
а беше?!
Студът по пръстите
е бяла  пръст
в очите на Светеца.

 

Той може да лети... вече.

Не помня... И защо?!
Дори не го познавам.
Едно обесено небе.
Едно дете.
Един приятел.
Но аз не искам
така да им
приличат
на кръстовете имената.
Не искам и да я познавам...
Смъртта пристегнала студа
с на кака шала.
И баща ми.
И баща му.
И себе си понякога.

 

 

Той може да лети... вече.
И зная -
крилете му са чисто,
чисто... "наши".
Той може вече да е...
А ние...
Пречернели.
Предозирани. Презрени.
И скъсани   отвътре.
Мълчим.
С очи, които плачат  восък.
С лица, които помнят.
Само помнят.

 

 

Тя може да блести... вече.
Тя може да  е... Той също.
Всеки.

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Едно обесено небе"

    Ееее, не зная какво да напиша...!
    Просто... Киара!
  • Ти си съкровище!
    Яд ме е,че идваш рядко...
  • разплака ме...Киара...
  • по лесно ни е да накраме някого да "полети" да излети ... отколкото да стъпи/м здраво на земята ... а това летене е като на хвърчило ... да се рееш като омазнен скъсан найлонов плик ... няма нищо общо с красивия полет на птиците ... докога ... докато хвърляме във въздуха само крилете ... само перата ... а душата и тялото ... изгниват прегазени от безизразните ни очи и студените ни ненаучени да прегръщат ръце ...


    ...

    Той може да лети...
    Тя може да блести...
  • Ооо! Балсам за сетивата!

  • ти ... ме разби! Страхотно!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??