Той напомня море
Той идва през юли и ужасно напомня море:
със обветрени длани и напукани устни солени,
с разярени вълни – исполини с изопнати рамене
и с утринни па́ри от водорасли зелени.
Той усеща, подобно на риба, как брегът го влече,
а силата, кипнала в него, не противодейства.
И в несъществуващите му почервенели хриле
кислородът се губи, както се губи надежда.
Гласът му стихиен глъхне в черупки от миди,
отслабва и става човешки, и мек като ром.
И завлича към дъното всички спасителни мисли -
няма кой да ме спре да потъна в гласа му. А той,
той забравя за всички русалки с коси като мед
някак тук, на брега, красотата им избледнява и чезне.
Макар и с невидими котви, когато е с мен,
той избира този живот като глътка последна.
Като пристан жадуван след корабни нощи безсънни,
след беззвездно небе, безкомпасни води и мелтеми* ,
той е стигнал брега ми - брега на щастливите смъртни,
притеглян магично и силно, и бавно към мене.
Той съблича морето, солените дни, светлосиния свят,
ляга кротко до мене – сияещ, като люспа на риба,
обещава ми само любов - и то колкото мога да понеса,
и не пита кой друг е бил тук и кой ме е имал.
Аз не питам какъв е: добър, лош, Бог или не,
колко бури е срещнал – една, или две, или сто.
Само знам, че не искам друга земя и море.
А след него не искам да знам и дали има живот.
_________________________
* Мелтем - августовски вятър, който предизвиква мъртво вълнение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Ганчева Всички права запазени
