Той с плам опали всички дни
Той с плам опали всички дни
Прокудил крехкия ми сън
той с плам опали всички дни...
Изтичвам боса аз навън,
небето вече се стъмни...
Ела при мене, падащ здрач,
в прегръдка свидна ме вземи...
Не искам вече скръб и плач,
то по-добре да сме сами...
И идва бавно здрачът син,
звезди любовни трепкат в мен...
Отвън луната с образ фин
теши сърцето с чезнещ ден...
Но щом зарята сетна спре
и вятър луд подухне с чар...
Душата ми не ще сбере
в гърдите пламналата жар...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
