Оставете го.
Той сам си избра
онзи пристан
със люлка във него.
Разлюляната моя земя
не предлагаше път,
а поема.
А поемата
твърде тежи,
подплатена
с реалност безумна.
И горчи,
така сладко горчи
любовта
недолюбена.
© Силвия Андреева Всички права запазени