Така му липсва талантливото мълчание
в света, който махленски обговаря всичко.
Който превръща във сергия всеки празник
и е орангутанско биене в гърдите.
Дочака ли Кавафис своите варвари?
О, те дойдоха с брони на експерти.
Разхождат правото си да не бъдат прави,
както човек разхожда кучето си вечер.
Изглеждат като сладкодумни ручеи
в миражите и треската на жаждата.
Ловци на уязвимостта... На онзи кслучай
да бъдат някакво решение. Все някакво.
А само липсващото съществува...
Пробожда го
с невидими игли.
И той заменя кралството на думите
за цезура от млъкнали скали.
© Арни Сутиайнен Всички права запазени