Толкова чакано... толкова минало...
Разкажи ми за птиците, за онези, накацали по первазите,
разкажи ми за утрото, онова на терасата,
разкажи ми за чашата от кафето ти, празната
и за пепелта от цигарата, разпиляна по масата.
Разкажи ми за устните, за онези, които целуваш в съня си
и за усмивката, за онази, с която започва деня.
Разкажи ми за себе си, за вкуса на вечерята,
за сметаната, новата книга, съседката...
Разкажи за това, което никога няма да имаме,
помогни ми за миг да усетя ръцете ти,
избави ме от времето, чуждото, грешното...
Прегърни ме, прости страховете ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ася Всички права запазени
