30.11.2007 г., 6:50 ч.

Толкова чакано... толкова минало... 

  Поезия
691 0 16

Разкажи ми за птиците, за онези, накацали по первазите,

разкажи ми за утрото, онова на терасата,

разкажи ми за чашата от кафето ти, празната

и за пепелта от цигарата, разпиляна по масата.

Разкажи ми за устните, за онези, които целуваш в съня си

и за усмивката, за онази, с която започва деня.

Разкажи ми за себе си, за вкуса на вечерята,

за сметаната, новата книга, съседката...

Разкажи за това, което никога няма да имаме,

помогни ми за миг да усетя ръцете ти,

избави ме от времето, чуждото, грешното...

Прегърни ме, прости страховете ми...

© Ася Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??