Толкова чакано... толкова минало...

Поэзия

850 0 16

Разкажи ми за птиците, за онези, накацали по первазите,

разкажи ми за утрото, онова на терасата,

разкажи ми за чашата от кафето ти, празната

и за пепелта от цигарата, разпиляна по масата.

Разкажи ми за устните, за онези, които целуваш в съня си

и за усмивката, за онази, с която започва деня.

Разкажи ми за себе си, за вкуса на вечерята,

за сметаната, новата книга, съседката...

Разкажи за това, което никога няма да имаме,

помогни ми за миг да усетя ръцете ти,

избави ме от времето, чуждото, грешното...

Прегърни ме, прости страховете ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sevdalin_p (Севдалин Петров)

Много добре пишеш...Поздрав!!!

2008-03-02T15:49:20+02:00
emiliana1 (Емилия)

И първият ти стих е много хубав...Поздравления!!!!

2008-01-17T09:13:38+02:00
rosen_dream (Росен Яворов)

Първият ти стих е повече от прекрасен!!!Поздравления!!!

2008-01-17T08:03:07+02:00
Ralina13 (Ралица Стоева)

Разкажи за това, което никога няма да имаме...
Разплакваш ме...настръхвам...ПОвтарям се, но наистина ми влизаш под кожата...Вече ще те чакам с нетърпение

2008-01-06T19:42:07+02:00
gyu (Гюлен )

Чувствам се така сякаш съм потънала в калта, гълтала съм пясък и някой е натискал главата ми да не си поема въздух...направо ме разби...наистина...чудесно е...

2007-12-31T15:10:08+02:00