Изморих се да се взирам
в очите ти , най дълбоките
най искренните - запленяват ме.
Но ти не гледай в мойте - нямат душа.
Колко бързо ще стигна до утре
ако тръгна сега
колко часовника трябва да счупя
за да спре контрола на времето.
Мисленно си представях
тънката линия на страха
която тънеше в уют и спокойствие
укротена , далече извън себе си
и в истинското вътрешно нея?

Ще може ли да укротиш
съществото вътре в мен
но не се отказвай ако то наскърби
то често не знаеше
или не се интересуваше
беше гладно , искаше жертви.

Съмнявам се в пръстите
с които докосвам ,
изтръпвам
и не мога да говоря
загубих думите си
вцепених се от нежност
и оставих устните ми
да те целуват.

Изкривена от собствените си
предрасъдаци
бях обърнала гръб на света
както и той на мен
света беше малък
или поне ти бе моят свят
а един свят бе незначителен
сравнение с теб.

Под връждебното "аз"
розовите багри
не спираха да шарят
и да се разливат
в всеки удър на сърцето ми.

Питаха ме кое е най
хубавото на любовта
най хубавото е , че е
невидима не трябва да
я чуеш за да я познаеш
трябва да я почувстваш.

Аз бях загубена
вътре в мислите ми
беше само ти
и с всеки дъх
който поемах
шепнех името ти.

Извиси ме
защото ти си всичко
от което имам нужда.