28.11.2010 г., 16:16

Топи се есенното злато

922 0 7

Топи се есенното злато

в жарта на гаснещото слънце.

И ново чувство непознато

пониква в мене като зрънце.

 

Очи затварям – есенното злато

докосвам  като спомен жив.

Сърцето става по–богато,

мечти трептят във залеза красив.

 

Разбирам мъдрото послание:

Живей! Минутата е ценна!

И забрави ненужното страдание,

че няма красота нетленна!

 

Живей! Но не със броеницата

на кратките си земни дни.

Хвани живота за десницата!
Партньор достоен му бъди!

 

След теб житейската пътека

следите  ти ще съхрани.

Живее в спомени човекът,

когато в друг се прероди.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, скъпи приятели,добре е да осъзнаем и приемем спокойно житейските истини.За съжаление понякога твърде късно се вслушваме в мъдростта на природата и разбираме нейните послания.Благодаря ви за отзивчивостта!
  • Прекрасно е!
  • докоснаха ме, думите ти, Генка...
    сърдечен поздрав за хубавия стих.
  • С поздрав, Генка!
  • Есенно златно - прекрасно! Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...