Топла приказка
Луната събуди се,
посочи ми пътя,
на зведици показа се,
а те за нея танцуват.
Гората пък спеше,
приритваха листата.
Реката ромолеше,
светулките приспиваше
в тъмата...
По крайречните камъни
бе оставил Слънчо
пламъчета и лъхаше
топла прохлада...
Онези пътечки изгубени
с обич обхождаха двама.
Той й целуваше дланите,
тя -безмълвна, срамежлива,
път им сторваха и драките -
на таз любов кристална,
трепетна, игрива.
Той й шепнеше
красиви думи,
от устните й
прозвучаха струни.
Намериха свойто местенце
и легнаха тихи в тревите.
Целувка, две... а после
мечтателно се взираха
в звездите.
А тя - луната,
натъжена наблюдаваше,
ту се усмихваше,
ту милна ставаше пак...
Щом поглеждаше тях -
щастливи и тръпнещи,
и сетне мен... ридаеща
сама на отсрещния бряг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
