Погледна ли те, виждам две очи,

бляскаво искрящи отвъд лицето,

засенчват даже буйните коси,

които топло галят ми сърцето.

Погледна ли те, виждам аз усмивка,

чаровна, светеща, горяща,

от амброзия по-пивка,

и от слънце по-искряща.

Погледна ли те, виждам две ръце,

по-топли и гальовни от зората,

докосват нежно моето сърце,

тъй както само би могла Жената.

Погледна ли те, виждам светлина,

дори понякога във мрака

аз знам, че има топлина,

щом ти си там и ме очакваш.