Топъл Сън
Моя храм се рее горе на небесата,
насред милион и едно съзвездие и луната.
Дъгите са мостове между световете,
цветовете са образ на детската ми душа.
Там горе всичко е в безгрижие и игри,
може би от време на време е буреносно.
Но няма вятър който да ме повали,
а ако завали ще затанцувам под дъжда.
Моя храм е с широко отворени врати
и свети по-ярко от слънчевите лъчи.
Всяка нощ душата ми отлита на високо,
следвам светлината идваща от широките врати.
Но веднъж отворя ли очи и бързо сгромолясвам се
на пода, приземен от гравитацията на реалността.
Моя храм е свято място, изпълнено с безброй мечти,
но е просто в топъл сън, построен и усамотен.
© Красимир Иванов Всички права запазени