Това беше вчера
Вчера вече летях!
И докосвах със пръсти небето.
Изпод ноктите скрежът
все още не е разтопен.
Изгоряло от слънцето
на парцали, боли ме лицето ми,
имам мускулна треска от махане,
вместо с криле.
Вчера сутрин,
когато зората се пукваше,
ти ми каза - опитай!
И аз - ето на!
Колко лесно било!
Две усмивки мечтата приведоха в действие
и затрупахме
с пръски дъжд, кал и вятър
тревата.
Във диво хоро
завъртя се светът под нозете ни,
преобръщайки
в малки точки
страха, угризенията ни и вини.
Вчера с тебе летяхме!
И не мислехме да се връщаме!
Помниш ли?
Или май беше утре?
Обещаваш ли да е тези дни?
© Павлина Гатева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!
-
твоят стил не може да се сбърка!
-
Поздравления!!!
-
Хубав замисъл, оригинална разказна конструкция, рядко срещан финал. И няколко чудесни попадения. За съжаление след първия куплет се нарушава дисциплината на образния рисунък - ритмиката, римния строеж. Когато има изброяване, не може две съставки да са членувани, а третата - не: "страха, угризенията ни и вини". Но постигнатото е ясен белег за поетическо можене. Просто е нужна повече взискателност към формата. Поздрав от мен!
-
!!!*
-
Винаги ме караш да се замисля и ми е много трудно да коментирам. Просто ще кажа почувствах... Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
бездумно ми е след това