Това до днес не беше дъжд
Това до днес не беше дъжд.
Бе душна влага, беше пара
по слепнатите кожи на телата ни
издишвана от жадните ни пори.
Сега вали. Протяга се дъждът.
Ще мие дълго моето доверие
и светналите ми от обич пръсти,
и ласкавите ми очи.
Не ме докосвай повече от любопитство!!!
Не бъркай със нещастие тъгата ми...
Ала не хващай вяра и на слънцето,
което ще пониквана прозореца.
Дъждът набъбва още. Ще вали...
Не се чуди къде изчезна лятото!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
...
