Това до днес не беше дъжд
Това до днес не беше дъжд.
Бе душна влага, беше пара
по слепнатите кожи на телата ни
издишвана от жадните ни пори.
Сега вали. Протяга се дъждът.
Ще мие дълго моето доверие
и светналите ми от обич пръсти,
и ласкавите ми очи.
Не ме докосвай повече от любопитство!!!
Не бъркай със нещастие тъгата ми...
Ала не хващай вяра и на слънцето,
което ще пониквана прозореца.
Дъждът набъбва още. Ще вали...
Не се чуди къде изчезна лятото!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Цветкова Все права защищены
...
