ulianka (Юлия)
85 296
4.01.2012 г., 18:42 ч.

Това е късмет 

  Поезия » Философска
944 0 5
Вървях... И вървях...
Все на път оттогава.
Булеварди ми бяха пътеките.
И светица не бях,
и за дявол не ставам.
Знам - не е, не е за всеки.

Ала бях светлина,
бях често и мрака.
И те търсих, да кацнеш на рамото.
Като всяка жена,
дето чака... И чака...
Любовта ù е Първата и Голямата.

И протягам ръце,
да прегърна света,
понеже той мен не прегръща,
но с очи на момче
и с коси от жита
все в луди години ме връща.

И това е късмет -
вътре в прясната пита
да открия, че още участвам
в оня вечен сюжет,
де плете и разплита
нишки от болка и щастие.

 

© Юлия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??