Това е просто любов
Поредната нощ, в която през сълзи страдам.
Нощ, обречена на тъга и спомени по тебе.
Пореден стих, който на теб посвещавам.
Стих, изпълнен с болка за отминалото време.
За пореден път в стаята стоя сама,
обгърната в самота, живота си осмислям.
Насаме с мислите и със своята душа,
търся отговор на хиляди въпроси, ала не намирам.
Отново илюзии, отново загадки, болка, тъга.
Отново сама, за пореден път сълза подир сълза...
Сякаш моят живот е филм за самотата.
И в този филм главният герой си ти.
Във филма се разказва основно за тъгата
и за хиляди несбъднати мечти.
Мечти... и за какво ли ми е да мечтая?
Сълзите не престават, болката не спира.
Но надеждата все още ме изгаря.
Може би надеждата в душата не умира.
Минават дни, минават нощи.
Всичко ежедневно се повтаря.
До болка омръзна ми вcичко,
но все така безкрайно те обичам...
Отново е мрачно, нека вали.
И без друго плаче мойто сърце.
И без друго не спира в мен да боли,
просто, защото те няма теб.
За пореден път в любов ти се обяснявам,
дори да зная, че от мен си далече.
И тази любов завинаги ти дарявам,
ти завинаги ми оставаш в сърцето.
По дяволите всяка интрига, по дяволите всяка лъжа,
нали все някаде в безкрая те има, нали си в мойта душа.
Загледана в далечината, ни мъртва, ни жива,
замислям се, че човек е там, където е душата
и това ме прави болезнено щастлива...
Колко пъти ти казвах думите две,
ти така и нищо не разбра.
Колко стихове и песни посветих на теб,
колко много тъга...
Нима всичко това е напразно?
Не мога да предам сърцето си сама.
Не можеш да ме накараш да те мразя,
дори и да ме убиеш, ще те чакам след смъртта.
Аз съм тук и ти предлагам своята утеха,
въпреки че самата аз се нуждая от това.
Но бих дала и последната си капка кръв за тебе,
бих ти дала живота си и мойта душа.
Това не е просто поредният стих с тъжен зов,
това не е просто болка, това е... любов...
Нощ, обречена на тъга и спомени по тебе.
Пореден стих, който на теб посвещавам.
Стих, изпълнен с болка за отминалото време.
За пореден път в стаята стоя сама,
обгърната в самота, живота си осмислям.
Насаме с мислите и със своята душа,
търся отговор на хиляди въпроси, ала не намирам.
Отново илюзии, отново загадки, болка, тъга.
Отново сама, за пореден път сълза подир сълза...
Сякаш моят живот е филм за самотата.
И в този филм главният герой си ти.
Във филма се разказва основно за тъгата
и за хиляди несбъднати мечти.
Мечти... и за какво ли ми е да мечтая?
Сълзите не престават, болката не спира.
Но надеждата все още ме изгаря.
Може би надеждата в душата не умира.
Минават дни, минават нощи.
Всичко ежедневно се повтаря.
До болка омръзна ми вcичко,
но все така безкрайно те обичам...
Отново е мрачно, нека вали.
И без друго плаче мойто сърце.
И без друго не спира в мен да боли,
просто, защото те няма теб.
За пореден път в любов ти се обяснявам,
дори да зная, че от мен си далече.
И тази любов завинаги ти дарявам,
ти завинаги ми оставаш в сърцето.
По дяволите всяка интрига, по дяволите всяка лъжа,
нали все някаде в безкрая те има, нали си в мойта душа.
Загледана в далечината, ни мъртва, ни жива,
замислям се, че човек е там, където е душата
и това ме прави болезнено щастлива...
Колко пъти ти казвах думите две,
ти така и нищо не разбра.
Колко стихове и песни посветих на теб,
колко много тъга...
Нима всичко това е напразно?
Не мога да предам сърцето си сама.
Не можеш да ме накараш да те мразя,
дори и да ме убиеш, ще те чакам след смъртта.
Аз съм тук и ти предлагам своята утеха,
въпреки че самата аз се нуждая от това.
Но бих дала и последната си капка кръв за тебе,
бих ти дала живота си и мойта душа.
Това не е просто поредният стих с тъжен зов,
това не е просто болка, това е... любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тайнствената Всички права запазени
