Това е тъга
Времето е чисто,
земята е суха.
Ветърът леко си духа.
А душата ми е глуха.
Нима нужно е това,
да живея само във тъга.
С какво заслужих аз това.
Може би с мляко и халва.
В душата ми е мрак тотален.
Защо съм тъй страдален.
Нима не заслужавам радост,
във тази ранна младост.
Когато има надежда,
душата моя се подвежда.
Тъгата в мене се зарежда.
Ах съдбата моя е говежда.
Не ще дълго да живея.
Ще живея докато оцелея.
Това съм аз.
Грешник в захлас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Николов Всички права запазени
