mr_rima (Георги Николов)
44 28
Jun 17, 2006, 4:27 PM

Това е тъга 

  Poetry
1030 0 6

Времето е чисто,

земята е суха.

Ветърът леко си духа.

А душата ми е глуха.

Нима нужно е това,

да живея само във тъга.

С какво заслужих аз това.

Може би с мляко и халва.

В душата ми е мрак тотален.

Защо съм тъй страдален.

Нима не заслужавам радост,

във тази ранна младост.

Когато има надежда,

душата моя се подвежда.

Тъгата в мене се зарежда.

Ах съдбата моя е говежда.

Не ще дълго да живея.

Ще живея докато оцелея.

Това съм аз.

Грешник в захлас.

© Георги Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Струва ми се че имаш интересна идея ама помисли малко как да я изкажеш малко по красиво! За поезията според мен не са умстами думи като "тотален" и "говежда"
  • Интересно!
  • Чети си коментарите, братле. Хората не те лъжат...
  • Така от сърце не съм се смяла отдавна...
    ТЪГАТА В МЕНЕ СЕ ЗАРЕЖДА
    АХ, СЪДБАТА МОЯ Е ГОВЕЖДА....
    бЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ДАРЕНАТА УСМИВКА...
  • И стихът ти е говежди! Големи простотии си написал!
  • Това, приятел, му се вика стихоплетство. Каква е тая халва ни в клин, ни в ръкав? Не е смешно.
    Избягвай повторенията: "моя", "твоя" и така натътък. Не казвай разни неща само заради римата:
    "Тъгата в мене се зарежда.

    Ах съдбата моя е говежда."

Random works
: ??:??