Времето е чисто,
земята е суха.
Ветърът леко си духа.
А душата ми е глуха.
Нима нужно е това,
да живея само във тъга.
С какво заслужих аз това.
Може би с мляко и халва.
В душата ми е мрак тотален.
Защо съм тъй страдален.
Нима не заслужавам радост,
във тази ранна младост.
Когато има надежда,
душата моя се подвежда.
Тъгата в мене се зарежда.
Ах съдбата моя е говежда.
Не ще дълго да живея.
Ще живея докато оцелея.
Това съм аз.
Грешник в захлас.
© Георги Николов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
