Времето е чисто,
земята е суха.
Ветърът леко си духа.
А душата ми е глуха.
Нима нужно е това,
да живея само във тъга.
С какво заслужих аз това.
Може би с мляко и халва.
В душата ми е мрак тотален.
Защо съм тъй страдален.
Нима не заслужавам радост,
във тази ранна младост.
Когато има надежда,
душата моя се подвежда.
Тъгата в мене се зарежда.
Ах съдбата моя е говежда.
Не ще дълго да живея.
Ще живея докато оцелея.
Това съм аз.
Грешник в захлас.
© Георги Николов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
