Това, което бе, ще бъдеш пак
Проблясъци не искам... и миражи.
Мълчанието в тебе надделява.
Не казваш нищо днес. Какво те плаши?
Не ще си тръгна и да те забравя.
Горенето е тук и то остава,
и живо е, и няма да е спомен,
защото любовта не се предава.
Не гасне поривът по път бездомен.
По кръстопътища на свят огромен
душата си не ще разколебая.
Самотен лист от вятъра отронен
не ще съм в есента, че с чувство зная -
това, което бе, ще бъдеш пак...
Най- съкровения ми, нежен знак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
