the_r0se (Теодора Драгиева)
178 660
2.09.2007 г., 17:31 ч.

Това, което ме спира... 

  Поезия
662 0 4
Това, което ме спира...
от него ме е страх.
Нещата, които обичах...
останах без тях!
Не знам защо живея,
какъв е смисълът в това...
но понякога се питам -
'Какво ме спира да умра?!' -
като на този свят ужасен
не виждам вече красота!
Мразя всеки миг на самотата
и мразя, докато вървя във тъмнина,
тогава свободата няма смисъл,
щом смеха си няма с кой да споделя...
Не трябва, знам, да плача
за нещо, от което се боя,
или пък да чакам някой със надежда,
случайно да ми подаде ръка...
Та хората не могат да помагат,
поне разбрала съм това,
не могат грешките си да признаят,
нито чуждите сърдечно да простят...
Любима ли си търсиш?
А вярваш ли във любовта?
Щастлив си, ако вярваш!
Ти значи вече си открил поне една...
Да знаеш, с теб приличаме си много!
И аз търсих в някой светлина,
и много често бърках я със злото,
блестящо с дяволска искра...
И кой помогна ми, когато,
разбрах - излъгана съм аз отново?!
Ах, как болеше в мен сърцето,
но знаех, че не мога да си купя ново!!!

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трудно е когато вървиш в тъмнината и единствената светлина е "дяволска искра" да повярваш че хората помагат. Но повярвай ми,има хора, които винаги са готови да ти помогнат и това са приятелите
  • Отличен за прекрасният стих!
    Но защо е изпълнен с толкова болка...
    Прегръщам те!!!
  • Стихът е тъжен,но ми хареса!
    Поздрав
  • Много болка има в думите ти, но ще го превъзмогнеш - ще дойдат и други времена. Не се отчайвай
Предложения
: ??:??