Sep 2, 2007, 5:31 PM

Това, което ме спира...

  Poetry
822 0 4
Това, което ме спира...
от него ме е страх.
Нещата, които обичах...
останах без тях!
Не знам защо живея,
какъв е смисълът в това...
но понякога се питам -
'Какво ме спира да умра?!' -
като на този свят ужасен
не виждам вече красота!
Мразя всеки миг на самотата
и мразя, докато вървя във тъмнина,
тогава свободата няма смисъл,
щом смеха си няма с кой да споделя...
Не трябва, знам, да плача
за нещо, от което се боя,
или пък да чакам някой със надежда,
случайно да ми подаде ръка...
Та хората не могат да помагат,
поне разбрала съм това,
не могат грешките си да признаят,
нито чуждите сърдечно да простят...
Любима ли си търсиш?
А вярваш ли във любовта?
Щастлив си, ако вярваш!
Ти значи вече си открил поне една...
Да знаеш, с теб приличаме си много!
И аз търсих в някой светлина,
и много често бърках я със злото,
блестящо с дяволска искра...
И кой помогна ми, когато,
разбрах - излъгана съм аз отново?!
Ах, как болеше в мен сърцето,
но знаех, че не мога да си купя ново!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трудно е когато вървиш в тъмнината и единствената светлина е "дяволска искра" да повярваш че хората помагат. Но повярвай ми,има хора, които винаги са готови да ти помогнат и това са приятелите
  • Отличен за прекрасният стих!
    Но защо е изпълнен с толкова болка...
    Прегръщам те!!!
  • Стихът е тъжен,но ми хареса!
    Поздрав
  • Много болка има в думите ти, но ще го превъзмогнеш - ще дойдат и други времена. Не се отчайвай

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...