Това дори не е тъга,
дори не е и меланхолия.
Не е заключена врата.
Не е рутинно главоболие.
Това дори не е въпрос
и отговор не е, не си попитал.
Но ако беше, щеше да е прост,
ненужен някак, риторичен...
Това дори не е любов,
далече е от всяка зрялост.
В очите ти не виждам зов,
а само тъжна, тъпа ярост.
Това дори не е живот.
Пародия горчива, безподобна.
Човек на себе си да бъде роб
и да проклина участта си злобно.
© Йоанна Борисова Всички права запазени