Това ще ме убие!
|
Отново и отново чувам твоя глас. |
Да го спра не мога, нямам власт. |
Думи чувам, никога не казани. |
Думи тъй жадувани и чакани. |
А теб те няма, все така мълчиш, |
само в сърцето ми непрестанно звучиш. |
От лъжите и лицата ти безбройни, |
от миражите нощни и фриволни, |
сърцето пръска се и лудо бие, |
душата гърчи се и смъртно вие. |
Изгоних птиците от свойто рамо, |
но може би е твърде рано, |
да кажа край - това ще ме убие. |
Може пък и капчица любов, |
мойта обич в тебе да открие. |
|
Да кажа край - |
това ще ме убие!!! |
© Ирина Костова Всички права запазени