10.09.2007 г., 8:54

Това ще ме убие!

981 0 3
 

Това ще ме убие!

 

 

Отново и отново чувам твоя глас.

Да го спра не мога, нямам власт.

Думи чувам, никога не казани.

Думи тъй жадувани и чакани.

А теб те няма,  все така мълчиш,

само в сърцето ми непрестанно звучиш.

От лъжите и лицата ти безбройни,

от миражите нощни и фриволни,

сърцето пръска се и лудо бие,

душата гърчи се и  смъртно вие.

Изгоних птиците от свойто рамо,

но може би е твърде рано,

да кажа край - това ще ме убие.

Може пък и капчица любов,

мойта обич в тебе да открие.

 

                                              Да кажа край -

                                                                        това ще ме убие!!!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...