15.07.2006 г., 0:10

Това съм Аз!

1.2K 0 3
В съзнанието на тоз живот
съм се родила пеперуда.
Във бездната на тоз живот,
се борих сляпо, като луда.

Родих се сякаш във мъгла,
израстнах редом със тревите,
но винаги се бори Тя,
жената силна в гърдите.

Детето в мен проговаря
и търси малко светлина,
а аз стоя толкова бяла
и се отричам на това.

Защо не може да съм капка
да трия нечии следи,
защо не може да съм вятър
да галя нечии коси.

Но аз просто декорация
на този свят така свиреп,
е аз съм просто декларация
за тъжен филм и глух куплет.

Не съм красавица безлична.
Не съм Мадона без лице.
Не съм кибритопродавачка,
а биещо сърце.

Не съм безкористна душица,
не съм и роза без бодли,
не съм последната искрица
блестяща в твоите очи.

Не съм човек на суетата,
не съм слънце без лъчи,
не съм ни бездна,
ни тъмата затваряща едни очи.

Това съм Аз - една икона,
със тъжно сведена глава,
прекланяща се на олтара,
на простичката си съдба!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ипек Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "а аз стоя толкова бяла
    и се отричам на това."
    Навярно си искала да напишеш обричам , а не отричам...?
    много е хубаво, само дребни недоизгладени гънчици!
    и още нещо - самата икона е олтар на преклонение,тя не се прекланя.
    Поздравления!
  • Хубаво!
  • "Но аз просто декорация"
    Предполагам, че е изпуснато едно "съм".

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...