Jul 15, 2006, 12:10 AM

Това съм Аз!

  Poetry
1.2K 0 3
В съзнанието на тоз живот
съм се родила пеперуда.
Във бездната на тоз живот,
се борих сляпо, като луда.

Родих се сякаш във мъгла,
израстнах редом със тревите,
но винаги се бори Тя,
жената силна в гърдите.

Детето в мен проговаря
и търси малко светлина,
а аз стоя толкова бяла
и се отричам на това.

Защо не може да съм капка
да трия нечии следи,
защо не може да съм вятър
да галя нечии коси.

Но аз просто декорация
на този свят така свиреп,
е аз съм просто декларация
за тъжен филм и глух куплет.

Не съм красавица безлична.
Не съм Мадона без лице.
Не съм кибритопродавачка,
а биещо сърце.

Не съм безкористна душица,
не съм и роза без бодли,
не съм последната искрица
блестяща в твоите очи.

Не съм човек на суетата,
не съм слънце без лъчи,
не съм ни бездна,
ни тъмата затваряща едни очи.

Това съм Аз - една икона,
със тъжно сведена глава,
прекланяща се на олтара,
на простичката си съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ипек All rights reserved.

Comments

Comments

  • "а аз стоя толкова бяла
    и се отричам на това."
    Навярно си искала да напишеш обричам , а не отричам...?
    много е хубаво, само дребни недоизгладени гънчици!
    и още нещо - самата икона е олтар на преклонение,тя не се прекланя.
    Поздравления!
  • Хубаво!
  • "Но аз просто декорация"
    Предполагам, че е изпуснато едно "съм".

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...