16.09.2006 г., 13:03

Този, който

739 0 7
Ако повикам
кой от ангелите
би ме чул.
Дали един от тях внезапно
би разкрил сърцето си.

" Големия бряг"
К. Уайт



Като трева, повикана от острието
на косата,
с лице, забито в черна пръст,
с дробове пълни с кал
и вятър...
Когато нямам вик.
Кой от ангелите
би ме чул.
Когато ек съм в планината
и силата ми е отблясък
на вечерен сняг.
Дали един от тях внезапно
би разкрил сърцето си.
За онзи, който изостави
своето
за извор
на пустинята.
Очите си раздаде на
чакалите,
а пръстите на лешоядите.
И който няма нищо за
раздаване...

Раздава Рая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...