Този, който
кой от ангелите
би ме чул.
Дали един от тях внезапно
би разкрил сърцето си.
" Големия бряг"
К. Уайт
Като трева, повикана от острието
на косата,
с лице, забито в черна пръст,
с дробове пълни с кал
и вятър...
Когато нямам вик.
Кой от ангелите
би ме чул.
Когато ек съм в планината
и силата ми е отблясък
на вечерен сняг.
Дали един от тях внезапно
би разкрил сърцето си.
За онзи, който изостави
своето
за извор
на пустинята.
Очите си раздаде на
чакалите,
а пръстите на лешоядите.
И който няма нищо за
раздаване...
Раздава Рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидар Пангелов Всички права запазени
