16 sept 2006, 13:03

Този, който

  Poesía
736 0 7
Ако повикам
кой от ангелите
би ме чул.
Дали един от тях внезапно
би разкрил сърцето си.

" Големия бряг"
К. Уайт



Като трева, повикана от острието
на косата,
с лице, забито в черна пръст,
с дробове пълни с кал
и вятър...
Когато нямам вик.
Кой от ангелите
би ме чул.
Когато ек съм в планината
и силата ми е отблясък
на вечерен сняг.
Дали един от тях внезапно
би разкрил сърцето си.
За онзи, който изостави
своето
за извор
на пустинята.
Очите си раздаде на
чакалите,
а пръстите на лешоядите.
И който няма нищо за
раздаване...

Раздава Рая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...