Slav (Слав)
6 79
12.06.2005 г., 0:34 ч.

Този миг вечен 

  Поезия
1448 0 9
Белите птици със бели криле
пълнят небето със виковете те.
Поглед към тях ли да вдигна сега?
Ти си до мене, склонила глава.

Този миг вечен, стаен без слова,
аз ще запазя в покой, тишина,
тих е дъхът ти, топъл и лек,
целувам косите ти
с допир най-мек

Нежен сънят ти във мойте ръце,
спи тук спокойно, мое сърце

© Слав Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав,Слав!Стихотворението ти е красиво!Вълна от нежност залива словата...Браво!/6/
  • винаги да търсим тези моменти
    и да не "умираме преди смъртта.."

    благодаря ви толкова много ...
  • "ех ... животът и любовта са само кратък сън ..." Но когато нещо е изпълнено с толкова съкровени чувства, по-добре да го сънуваме, макар и за кратко, отколкото никога да не се докоснем до него! Чела съм някъде, че Живота не бива да се измерва с броя на вдишванията ни, а с моментите, които ни спират дъха! Поздравления за стихотворението ти!
  • Как не съм го видяла по-рано!Страхотно е!
  • ех ... животът и любовта са само кратък сън ...

    благодаря за думите ти
  • Наистина нежността е втъкана в твоите стихове. Докосват и трогват.
    Усмивки!
  • благодаря
  • Изливаш нежност... Поздрав!
  • Любовта отново ме кара да мисля в стихове.
    Случайни отделни думи и словосъчетания пораждат цял поток от звуци и образи. Оставям ги да текат свободно...
Предложения
: ??:??