Slav (Слав)
6 79
12 июн. 2005 г., 00:34

Този миг вечен 

  Поэзия
5.0 / 4
1549 0 9
Белите птици със бели криле
пълнят небето със виковете те.
Поглед към тях ли да вдигна сега?
Ти си до мене, склонила глава.
Този миг вечен, стаен без слова,
аз ще запазя в покой, тишина,
тих е дъхът ти, топъл и лек,
целувам косите ти
с допир най-мек
Нежен сънят ти във мойте ръце,
спи тук спокойно, мое сърце

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слав Все права защищены

Предложения
  • кумеца (Румен Ченков) НЕ СЪЖАЛЯВАМ
    НЕ СЪЖАЛЯВАМ
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Портрет
    Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
  • Сенилга (Сенилга) Победа 9 Мая 1945
    Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Неведомый прекрасный край
    В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...

Ещё произведения »