12.06.2020 г., 13:38

Този свят...

1.1K 5 14

Този свят, е достатъчно сбъркан.

Перипетии дебнат навред.

Непрекъснато, нарове търкам,

вече нищо не ми е наред.

 

Правя бизнес под коркова тапа.

Този Ковид бе доста проклет.

Във квартирата всичко прокапа.

Нямам вече лакиран паркет.

 

В Любовта, леден вятър ме брули.

Чакам личност, нали съм естет.

Търся призраци - в пясъчни кули,

и в ливадите карам подред.

 

И със здравето... също закъсах.

Имам диплом за параатлет.

Всички нерви на мускули скъсах,

заприличах съвсем на поет.

 

Днес и котките, с мен не си лягат.

А и с кучето нямам късмет.

През нощта, ми ръмжи и посяга,

ако в миг не му хвърля котлет.

 

Този свят, е безкрайно побъркан.

Свиря нощем на моя тромпет.

От бутилката - къркам ли къркам.

И така, от банкет на банкет...

 

 

 

Юри

Йовев

Юни

2020 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искра, благодаря ти! 😊
  • Благодаря, Гавраиле! Поздрави!
  • Чудесен финал.Поздравления!
  • Иване, Стойчо, Ангелче, Деа, Силве, благодаря ви, че се спряхте и помислихте върху “Този свят”. Объркан или не, той си е наш! Трябва да си го пазим и да го правим по-добър! 😊
    Поздрави! 😊
  • Като стане много тъжно и отклоненията може да ни хванат неподготвени. В случая ти Юри, виждам, че си ги обезсилил отвсякъде. Смях, тромпет и банкет. Забравих, и ливадите, и корковите тапи - голямо лутане, но в усмивката ти има нещо напомнящо ми Доналд Тръмп, а той никога не пада по гръб. Оп и рима издоих. (Беше неволно). Благодаря ти за усмивките и че винаги подреждаш хаоса в настроение за нас.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....