12 jun 2020, 13:38

Този свят...

1.1K 5 14

Този свят, е достатъчно сбъркан.

Перипетии дебнат навред.

Непрекъснато, нарове търкам,

вече нищо не ми е наред.

 

Правя бизнес под коркова тапа.

Този Ковид бе доста проклет.

Във квартирата всичко прокапа.

Нямам вече лакиран паркет.

 

В Любовта, леден вятър ме брули.

Чакам личност, нали съм естет.

Търся призраци - в пясъчни кули,

и в ливадите карам подред.

 

И със здравето... също закъсах.

Имам диплом за параатлет.

Всички нерви на мускули скъсах,

заприличах съвсем на поет.

 

Днес и котките, с мен не си лягат.

А и с кучето нямам късмет.

През нощта, ми ръмжи и посяга,

ако в миг не му хвърля котлет.

 

Този свят, е безкрайно побъркан.

Свиря нощем на моя тромпет.

От бутилката - къркам ли къркам.

И така, от банкет на банкет...

 

 

 

Юри

Йовев

Юни

2020 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искра, благодаря ти! 😊
  • Благодаря, Гавраиле! Поздрави!
  • Чудесен финал.Поздравления!
  • Иване, Стойчо, Ангелче, Деа, Силве, благодаря ви, че се спряхте и помислихте върху “Този свят”. Объркан или не, той си е наш! Трябва да си го пазим и да го правим по-добър! 😊
    Поздрави! 😊
  • Като стане много тъжно и отклоненията може да ни хванат неподготвени. В случая ти Юри, виждам, че си ги обезсилил отвсякъде. Смях, тромпет и банкет. Забравих, и ливадите, и корковите тапи - голямо лутане, но в усмивката ти има нещо напомнящо ми Доналд Тръмп, а той никога не пада по гръб. Оп и рима издоих. (Беше неволно). Благодаря ти за усмивките и че винаги подреждаш хаоса в настроение за нас.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...