17.08.2012 г., 11:43

Тра-ла-ла за търговската улица

907 0 0

Тра-ла-ла за търговската улица

 

Раз-два-три, тра-ла-ла:

мол до мол и банки двеста.

Ах, защо не съм Прокруст

да ги резна, ей така, до тук!

 

Нижат се по нашите ливади

не говеда млечни, а хиляда

возила с бензинни пари,

теглени от бици млади.

 

Смучат те от дойни крави –

зер, охранени са на зелена шума

с кредити от тъмни авоари.

Протеинови вратлета имат, леле-мале!

 

Едрогърди хубавици с хубави ресници

вместо Барби украсяват скъпото купе.

Лани тати от заплати ново беемве

дари на Злати за шестици от гешефт.

 

Стъпили на двата бряга, тя и той

морно правят клоунади

на просяците безброй.

Ха сега де – двата „върха” на живота хърбав.

 

И на тортата черешката:

някоя устата гърла

пее химни за коли и секс

да прослави новите герои днес.

 

Тоя блудкав маскарад и кич

май не ми е по вкуса и харча.

Драги Ботев – в механи юнаци хич не свъртат,

ще си свия моите платна у дома на завет.

 

Там в студена тишина

ще се кротна над листа.

Да си куркат тез черва,

имам си духовната храна.

 

Нищо че лирици тежки

с мъдър стих и нарцис блед

се „отбиват” да ми кажат по купешки

- тромав ми е слогът в тоз куплет.

 

Често газя лука с поетеси,

роялистки по душа, от н’ам къде си –

на коя били във повече издухали

римите и тъжните сонети.

 

Ех, Алиса, Заекът в жилетка

все до теб върви.

В неговите заешки очи

ще останеш недорасла ти.

 

Ярко алено петно блести

в кухнята и мрака –

най-подир добър комай

вижда му се краят.

 

С бузи сочни, напращели

мами ме домат от тати.

Ето где е истината, златни –

в плодовете ароматни!

                                       By Zlatina Valeva

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...