Тра-ла-ла за търговската улица
Раз-два-три, тра-ла-ла:
мол до мол и банки двеста.
Ах, защо не съм Прокруст
да ги резна, ей така, до тук!
Нижат се по нашите ливади
не говеда млечни, а хиляда
возила с бензинни пари,
теглени от бици млади.
Смучат те от дойни крави –
зер, охранени са на зелена шума
с кредити от тъмни авоари.
Протеинови вратлета имат, леле-мале!
Едрогърди хубавици с хубави ресници
вместо Барби украсяват скъпото купе.
Лани тати от заплати ново беемве
дари на Злати за шестици от гешефт.
Стъпили на двата бряга, тя и той
морно правят клоунади
на просяците безброй.
Ха сега де – двата „върха” на живота хърбав.
И на тортата черешката:
някоя устата гърла
пее химни за коли и секс
да прослави новите герои днес.
Тоя блудкав маскарад и кич
май не ми е по вкуса и харча.
Драги Ботев – в механи юнаци хич не свъртат,
ще си свия моите платна у дома на завет.
Там в студена тишина
ще се кротна над листа.
Да си куркат тез черва,
имам си духовната храна.
Нищо че лирици тежки
с мъдър стих и нарцис блед
се „отбиват” да ми кажат по купешки
- тромав ми е слогът в тоз куплет.
Често газя лука с поетеси,
роялистки по душа, от н’ам къде си –
на коя били във повече издухали
римите и тъжните сонети.
Ех, Алиса, Заекът в жилетка
все до теб върви.
В неговите заешки очи
ще останеш недорасла ти.
Ярко алено петно блести
в кухнята и мрака –
най-подир добър комай
вижда му се краят.
С бузи сочни, напращели
мами ме домат от тати.
Ето где е истината, златни –
в плодовете ароматни!
By Zlatina Valeva
© Златина Георгиева Всички права запазени