Тра-ла-ла за търговската улица

Раз-два-три, тра-ла-ла:

мол до мол и банки двеста.

Ах, защо не съм Прокруст

да ги резна, ей така, до тук!

Нижат се по нашите ливади

не говеда млечни, а хиляда

возила с бензинни пари,

теглени от бици млади.

Смучат те от дойни крави –

зер, охранени са на зелена шума

с кредити от тъмни авоари.

Протеинови вратлета имат, леле-мале!

Едрогърди хубавици с хубави ресници

вместо Барби украсяват скъпото купе.

Лани тати от заплати ново беемве

дари на Злати за шестици от гешефт.

Стъпили на двата бряга, тя и той

морно правят клоунади

на просяците безброй.

Ха сега де – двата „върха” на живота хърбав.

И на тортата черешката:

някоя устата гърла

пее химни за коли и секс

да прослави новите герои днес.

Тоя блудкав маскарад и кич

май не ми е по вкуса и харча.

Драги Ботев – в механи юнаци хич не свъртат,

ще си свия моите платна у дома на завет.

Там в студена тишина

ще се кротна над листа.

Да си куркат тез черва,

имам си духовната храна.

Нищо че лирици тежки

с мъдър стих и нарцис блед

се „отбиват” да ми кажат по купешки

- тромав ми е слогът в тоз куплет.

Често газя лука с поетеси,

роялистки по душа, от н’ам къде си –

на коя били във повече издухали

римите и тъжните сонети.

Ех, Алиса, Заекът в жилетка

все до теб върви.

В неговите заешки очи

ще останеш недорасла ти.

Ярко алено петно блести

в кухнята и мрака –

най-подир добър комай

вижда му се краят.

С бузи сочни, напращели

мами ме домат от тати.

Ето где е истината, златни –

в плодовете ароматни!

                                       By Zlatina Valeva