Прочу се българска Тракия,
с плодородни равнини красиви,
с ручеи бистри звънливи,
с пъстри китни поляни,
от слънце златно огряни.
Но най-се прочу, прослави,
с дъщери и синове родолюбиви,
пред враг глава непреклонили,
достойнството си с чест съхранили,
в сърцето си за родна Тракия,
слънчев олтар сътворили, ярко винаги,
да блести, тъмното в светло да прероди.
Прочу се българска Тракия,
с песенно тракийско момиче, с дарба
от Бог благословена, думи камбанени
в песен звънлива да реди, в темели бели
нетленни, славата на Тракия и подвига
на великите тракийски предци да вгради,
непобедими те да блестят, сега и завинаги.