7.10.2007 г., 15:54 ч.

Трамплин 

  Поезия
569 0 18
 

Клепачите прекършват светлината,

а болката в очите носи смисъла

да следвам, неподправен, отпечатъка

на клетвите, с които съм орисана.


Но всичките посоки са надолу,

достигнеш ли върха. И пак смирена,

трамплин да стане дъното, измолвам

и шанса да се върна някой ден.


Викът от страх - на ехо безполезен.

В неравностите се роят искри...


Преглъщам свободата си, кафезна.

... животът ми - неравноделен стих...

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??