7 oct 2007, 15:54

Трамплин 

  Poesía
567 0 18
 

Клепачите прекършват светлината,

а болката в очите носи смисъла

да следвам, неподправен, отпечатъка

на клетвите, с които съм орисана.


Но всичките посоки са надолу,

достигнеш ли върха. И пак смирена,

трамплин да стане дъното, измолвам

и шанса да се върна някой ден.


Викът от страх - на ехо безполезен.

В неравностите се роят искри...


Преглъщам свободата си, кафезна.

... животът ми - неравноделен стих...

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??