18.02.2005 г., 21:24  

Траур

1.4K 0 1

Сякаш и времето днес в траур тъжи.

Плаче безмълвно с капки безверни

и слънцето даже, със свойте лъчи

не иска да прогони мислите черни.

 

 

Защо случва се? Честно ли е?

В смъртта няма логика, ни смисъл.

Кой реши животът им да спре?

Кой такава съдба би написал?

 

 

И мъката огромна пак трябва да давим,

и болката някак си пак да отметнем...

Защо нищо не можем сега да направим,

освен "почивайте в мир" пак да шепнем.

 

 

08.04.2004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...