18 февр. 2005 г., 21:24  

Траур

1.4K 0 1

Сякаш и времето днес в траур тъжи.

Плаче безмълвно с капки безверни

и слънцето даже, със свойте лъчи

не иска да прогони мислите черни.

 

 

Защо случва се? Честно ли е?

В смъртта няма логика, ни смисъл.

Кой реши животът им да спре?

Кой такава съдба би написал?

 

 

И мъката огромна пак трябва да давим,

и болката някак си пак да отметнем...

Защо нищо не можем сега да направим,

освен "почивайте в мир" пак да шепнем.

 

 

08.04.2004

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...