Треска

Да горя - 

да горя в най-синия пламък в живота ми,

да горя неистово,

да дишам от пламъци пушека и

жарта

в дробовете ми

да изгаря - 

да пари под пръстите на краката ми

забравено въгленче,

да ме гони до края на света и 

обратно - 

да сънувам в облаци 

още пламъци -

нелогични,

против всякаква

разумна обосновка - 

да не спирам - 

задъхана,

потна,

с издрани колене и длани,

чорлава,

с кръгове под очите,

кал под ноктите

изпочупени

и

кръв;

а да тичам

боса

с разранени стъпала,

до ръба на човешките възможности и после

да полетя - 

на крилете на вятъра,

сестра на птиците, които

да ми подарят пера,

но не да се нося като орел във висините

а като колибри

изтощително да пляскам с криле, докато

перата се отронят от ръцете ми, 

и после в калта - 

Богинята майка - 

да заровя ръце до лактите

от болка и после още да тичам,

да тичам,

да тичам - 

не искам дом и топло гнездо, а

ВЯТЪР

и огън под краката ми

и пети, изгорели до черно,

напукани,

груби,

да ме пари,

да тичам,

да тичам, 

да тичам,

докато се науча да

летя

в пламъка

трескава,

неистова,

истинска колкото мога.